ПРИНЦИПИ И ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ

Скрий всичко | Покажи всичко
Какво е медицинска онкология

Онкологията е наука за туморите, предимно за злокачествените (рак и сарком).
Медицинската онкология е клон в онкологията и представлява наука и практика за лекарствено лечение на злокачествени тумори.
Използваните лекарства се наричат противотуморни, а тяхното лечебно приложение – противотуморна терапия.
В повечето случаи противотуморните лекарства се въвеждат в организма по венозен път или през устата и това лечение се нарича системна лекарствена терапия.
По-рядко противотуморните лекарства се прилагат само на мястото на възникналия тумор и това лечение се нарича локална (местна) лекарствена терапия.

Какво е химиотерапия

Химиотерапията е вид системна и/или локална противотуморна терапия, при която се използват т.нар. цитотоксични лекарства. Те са химически вещества, които потискат механизмите на делене и размножаване на туморните клетки.
Цитотоксичните лекарства са клетъчни отрови и за здравите, нормални клетки от организма. Поради това прилагането на някои от тях води до неприятни странични действия, като гадене и повръщане, косопад, потискане на кръвотворната функция на костния мозък (анемия, снижение на левкоцити и/или тромбоцити) и др. Всички тези странични ефекти са преходни и могат да бъдат контролирани със съответни лекарства.
В Република България химиотерапията се провежда в болнични условия по клинична пътека, финансирана от Националната здравноосигурителна каса (клинична пътека № 298 Диагностика и системно лекарствено лечение на солидни тумори при лица над 18 години).
Химиотерапията с лекарства в таблетна форма по правило се провежда в дома под наблюдение на лекар-онколог от Междуселищния диспансер за онкологични заболявания със стационар (МДОЗС).  

Какво е таргетна терапия

Таргетната (прицелна) терапия е вид системна противотуморна терапия, при която се използват т.нар. биологически вещества, наричани още таргетни лекарства. Те са специални органични молекули, които могат избирателно да активират или потискат определени биологични процеси, жизнено важни за туморните клетки. По този начин те водят до смърт на туморните клетки и спиране на туморния растеж.
Механизмът на действие на таргетните лекарства се осъществява чрез залавянето им за определено място (рецептор) от определени клетъчни молекули. Поради тази своя строга насоченост те се наричат прицелни.
Таргетните лекарства се делят предимно на две групи.
Първата се нарича моноклонални антитела. Техен прицел на действие най-често са два вида рецептори по повърхността на клетките – рецептори за епидермален растежен фактор и рецептори за ендотелно-съдов растежен фактор.
Втората група се нарича малки молекули. Техен прицел на действие най-често е клетъчния ензим тирозин-киназа, който нормално се активира чрез рецепторите за епидермален растежен фактор; затова лекарствата от тази група са известни като тирозин-киназни инхибитори.  
И двете групи таргетни лекарства действат върху рецептори, които притежават и някои здрави, нормални клетки от организма. Поради това прилагането им понякога води до неприятни странични действия, като кожен обрив, високо артериално кръвно налягане и др. Тези странични ефекти са преходни и могат да бъдат контролирани със съответни лекарства.
В Република България таргетната терапия се провежда в болнични условия по клинична пътека, финансирана от Националната здравноосигурителна каса (клинична пътека № 298 Диагностика и системно лекарствено лечение на солидни тумори при лица над 18 години).
Таргетната терапия с лекарства в таблетна форма по правило се провежда в дома под наблюдение на лекар-онколог от Междуселищния диспансер за онкологични заболявания със стационар (МДОЗС). 

Какво е хормонотерапия

Хормонотерапията, наричана още еднокринна терапия, е системно лечение на тумори, чийто растеж е свързан с някои хормонални механизми на организма – рак на гърда, простата, ендометриум и др. Най-често клетките на тези тумори притежават рецептори за някои полови хормони, като естроген, прогестерон, андрогени и др. Цел на хормонотерапията е да потисне продукцията на тези хормони или да блокира туморните хормонални рецептори.

Какво е прогностичен и предсказващ фактор в медицинската онкология

Прогностичен фактор се нарича такъв демографски или медицински показател, за който научно (статистически) е доказано, че влияе върху преживяемостта на онкологично болния пациент, независимо от лечението.
Най-важните прогностични фактори са: пол, възраст, пърформанс статус, загуба на тегло, размер на тумор и клиничен стадий на тумора.
Предсказващ (предиктивен) фактор се нарича такъв медицински показател, за който научно (статистически) е доказано, че определя лечебния ефект на дадено противотуморно лекарство. Най-чести предсказващи фактори са някои генетични вариации (мутации) или вариации в съдържанието на някои белтъци (рецептори, ензими и др.) в туморната тъкан.
Когато предсказващите фактори се изследват предварително и въз основа на тях се избират лекарства, специфични за конкретния тумор и пациент, лечението се нарича индивидуализирана терапия.
Типичен пример за индивидуализирана терапия е изборът на лекарства при рак на гърда въз основа на предварително изследване на тумора за хормонални рецептори (естрогенни и прогестеронни) и рецептори за един подвид на епидермален растежен фактор, наречен HER2 (произнася се хер-2).

Какво е клиничен стадий на тумора

Клиничният стадий на даден тумор е определяне на степента на неговото разпространение: размер и прорастване на първичния тумор, разсейване в лимфните възли в региона на тумора, разсейване в по-далечни органи.
Определянето на стадия е част от диагнозата на тумора и се нарича стадиране. Системата, по която стадирането се описва, се състои от три категории и се нарича TNM (произнася се ти-ен-ем).
Т е символ на категорията тумор и определя размера и степента на прорастване на първичния тумор.
N е символ на категорията нодул (лимфен възел) и определя степента на въвличане на лимфните възли в региона на тумора в процеса на раково разсейване.
М е символ на категорията метастаза и определя отсъствието или наличието на далечни ракови разсейки.
Стадирането на всеки пациент по системата TNM е задължителен прогностичен фактор, без който не може да се назначи и започне подходящо противотуморно лечение.
От лечебна гледна точка стадият на всеки тумор се класифицира в една от следните три категории: ранен стадий ­– подходящ за хирургично лечение; местно напреднал стадий – подходящ за комбинация от хирургия, лъчетерапия и химиотерапия; метастатичен стадий ­– подходящ само за системна противотуморна терапия (химиотерапия).

Какво е пърформанс статус на онкологично болен пациент

Пърформанс статусът е мярка за общото физическо състояние и степен на благополучие на онкологично болния пациент. Отбелязва се със съкращението PS и се измерва по специални точкови системи, най-използвани от които са ECOG (произнася се иког) и Karnofsky (произнася се карнофски).
Определянето на пърформанс статуса е задължителен прогностичен фактор, без който не може да се вземе решение за или против прилагане на системна противотуморна лекарствена терапия (химиотерапия).
От лечебна гледна точка величината на пърформанс статуса се класифицира в две категории: добър – подходящ за химиотерапия и лош – подходящ само за най-добри поддържащи грижи (палиативна терапия).

Какво е най-добри поддържащи грижи

Най-добри поддържащи грижи е многофакторна система за медицински подход към онкологично болни пациенти, при които прилагането на противотуморна терапия (хирургия, лъчетерапия, химиотерапия) е противопоказана поради: (a) напреднал метастатичен, краен стадий на болестта, (б) лош пърформанс статус и (в) значими придружаващи болести. Нарича се още палиативна терапия (от лат. термин палиатив – успокояващ, но недостатъчен) и включва различни физични, психични, психосоциални, духовни и културни мероприятия.
Най-чести причини за най-добри поддържащи грижи са раковата болка, раковото изтощение (безсилие), раковата анемия, дихателната недостатъчност (задух), раковият дистрес и др.
В Република България най-добри поддържащи грижи могат да се осъществяват в болнични условия (след лекарска преценка) по клинична пътека, финансирана от Националната здравноосигурителна каса (клинична пътека № 297 Палиативни грижи при онкологично болни).

Какво е медицински стандарт за системна противотуморна терапия

Медицинският стандарт представлява широка база от научно-практически медицински познания, приета и използвана като авторитетен модел за най-добри лечебни постижения. Този подход се нарича медицина, основана на доказателства.
Медицината, основана на доказателства, е прилагане на доказателства, придобити с научни методи, за определяне на поведението в дадена област на медицинската практика. Доказателствата се класифицират в четири степени на доказателственост и се използват за съставяне на национални или международни ръководства (гайдлайни), в които се формулират препоръки за клинично поведение.
Ръководството е публична изява на определен аспект от медицинските знания, общоприети чрез медицината, основана на доказателства, и изложени от представителна група от експерти в тази област. Главна цел на ръководствата е да препоръчат на лекарите най-добрите възможни и допустими способи за диагноза и лечение на определена болест или да ги насочи към определено вземане на решения.
Ръководствата се осъвременяват периодично (най-често годишно) от работни групи, съставени от национални или световни експерти.
Ръководствата не са юридически документи, т.е. нямат задължителен характер, а само препоръчителен. На практика те намаляват субективизма и емпиризма в лечебното поведение на лекарите и уеднаквяват избора на лекарства и лекарствени комбинации в национален и световен аспект.
Медицинският стандарт за провеждане на системна противотуморна лекарствена терапия в Република България се изготвя и обновява ежегодно от Българско онкологично дружество. Този стандарт има стойност на национално ръководство, с което се съобразяват всички български лекари онколози.

Какво е онкологичен комитет

Онкологичен комитет е мултидисциплинарна структура, включваща специалисти от различни клонове на онкологията, чиято функция е да обсъжда всеки новодиагностициран случай със злокачествена болест и въз основа на задълбочен научно-клиничен анализ да определя най-правилното лечебно поведение.
Онкологичните комитети се съставят на териториален и/или болничен принцип, за да обслужват региони или болнични звена, където се диагностицират злокачествени болести. Най-често те са или общоболничен, или към всеки междуселищен диспансер за онкологични заболявания със стационар (МДОЗС).
Съставът на всеки онкологичен комитет включва задължително висококвалифицирани специалисти от следните области: медицинска онкология, онкологична радиология, онкологична хирургия, онкогинекология, патологоанатомия, образна диагностика и др. Решението на онкологичния комитет се протоколира и едва тогава се пристъпва към избрания лечебен подход: хирургия, лъчетерапия, системна лекарствена терапия (химиотерапия), най-добри поддържащи грижи и др.
Във всяка клиника или отделение за системна лекарствена терапия функционира и онкологичен комитет (конференция) по химиотерапия. Той е съставен от специалисти по медицинска онкология (химиотерапевти) и негова задача е да обсъжда всеки пациент, подходящ за системна лекарствена терапия, в следните направления: (а) най-подходящи лекарства, дози, комбинации и цикли за начално лечение; (б) дата и час за планов болничен прием за начало на лекарствената терапия; (в) лечебен отговор на тумора (лечебен ефект); (в) приключване на лечение, преминаване към друга линия на лечение или към най-добри поддържащи грижи. Решението на онкологичния комитет по химиотерапия се протоколира и едва тогава се пристъпва към прилагане на определената лекарствена терапия.

Как се провежда системна лекарствена терапия

Провеждането на системната противотуморна лекарствена терапия е организирана под форма на определени лекарствени комбинации, прилагани през определени интервали от време. Лекарствената комбинация се нарича терапевтичен режим или терапевтична схема, а повторението им през фиксирани интервали от време се нарича цикъл или курс. По-рядко лечението се провежда само с едно лекарство и тогава подходът се нарича монотерапия.
Терапевтичният режим представлява комбинация от няколко противотуморни лекарства – в определена последователност, доза и път на въвеждане в организма. Режимите са различни и специфични според вида на злокачествения тумор. По правило се определят от онкологичен комитет по химиотерапия, като изборът е съобразен с националните медицински стандарти.
Дозата на противотуморните лекарства в състава на различните режими е стандартизирана като количество за единица телесна площ или за единица телесно тегло (мг/м2 или мг/кг). Затова преди започване на лечението при всеки пациент се определят показателите ръст (см) и телесно тегло (кг), с които по специална формула се изчислява телесната площ, а от там – индивидуалната доза на всяко лекарство.
Под цикъл на системна лекарствена терапия се разбира поредното повторение на даден терапевтичен режим. Най-чест интервал от време между два поредни цикъла е 21 или 28 дни. Общата продължителност на лечение включва най-малко три-четири цикъла.
Ефектът от системната противотуморна лекарствена терапия се оценява периодично чрез преглед, образни и лабораторни изследвания. Тази оценка се нарича лечебен отговор на тумора и се извършва по строго научни количествени критерии. Най-използваната система за оценка е RECIST (чете се рисист).

Какво е оценка на лечебния отговор на тумора

Оценката на лечебния отговор на тумора се извършва след провеждане на оптимален минимум от лечебни цикли (курсове), най-често след четири-шест цикъла или след три-четиримесечно лечение. Осъществява се по строго научни количествени критерии въз основа на образни изследвания – компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и др. Най-използваната система за оценка е RECIST (чете се рисист).
Оценката на лечебния отговор се класифицира в четири категории: (а) пълно изчезване на първичния тумора и/или разсейките му (пълна ремисия), постига се рядко; (б) частично намаляване на размера на първичния тумор и/или разсейките му (частична ремисия); (в) задържане на тумора и/или разсейките му без промяна (стациониране); (г) нарастване на първичния тумор и/или на разсейките му, или поява на нови разсейки (прогресия).
Според категорията на лечебния отговор се взема решение за продължаване или промяна на лечебното поведение. 

Какви са разновидностите на системната лекарствена терапия

Прилагат се следните видове системна противотуморна лекарствена терапия: (а) неоадювантна химиотерапия и таргетна терапия; (б) адювантна химиотерапия и таргетна терапия; (в) съчетана химио-лъчетерапия; (г) първа, втора, трета и т.н. линия на химиотерапия и таргетна терапия; (д) поддържаща химиотерапия и таргетна терапия; (е) спасителна химиотерапия и др.
Неоадювантната лекарствена терапия се нарича още предоперативна, защото се извършва преди прилагане на хирургично лечение. Целта й е да намали размера и обхвата на тумора и по този начин да улесни хирургическата операция, да повиши нейната ефективност или да ограничи обема й. Най-често се прилага при т.нар. местно напреднал (локално авансирал) рак – на гърда, право черво, яйчник, хранопровод, стомах, панкреас, бял дроб и др.
Адювантната лекарствена терапия се нарича още следоперативна, защото се извършва след хирургическо отстраняване на тумора или друго първично лечение. Целта й е да снижи риска от повторна поява (рецидив) на злокачествения тумор на старото място или под форма на далечни разсейки (метастази). Най-често се прилага след оперативно лечение на т.нар. местно напреднал (локално авансирал) рак или на рак с висок риск – рак на гърда, дебело и право черво, яйчник, тестис, стомах, бял дроб и др.
Съчетаната (конкурентна) химио-лъчетерапия е едновременно прилагане на системно лекарствено лечение и лъчетерапия. В този случай се използва възможността на някои цитотоксични или биологични лекарства да повишават чувствителността на туморните тъкани към лъчелечение. Прилага се предоперативно или следоперативно, най-често при рак на право черво, глава и шия, хранопровод, маточна шийка и др.
Първа линия на системна антитуморна лекарствена терапия се прилага в следните четири случая: (а) при повторно появил се рак (рецидив); (б) при т.нар. напреднал рак с далечни разсейки; (в) местно напреднал рак, неподходящ за хирургично лечение (нерезектабилен); (г) рак след хирургическо лечение, което не е постигнало пълно, а само частично отстраняване на тумора. Включва провеждане на два-три химиотерапевтични цикъла (курса) в продължение на два-три месеца. Целта на първа линия е да забави прогресията на болестта и по този начин да удължи живота и да подобри качеството на живот на болния.
След посочения срок на лечение се извършва оценка на лечебния отговор на тумора към системната противотуморна лекарствена терапия: (а) пълна ремисия, (б) частична ремисия, (в) стациониране, (г) прогресия. 
Ако в хода на първа линия се регистрира прогресия, се обсъжда преминаване към втора линия на системна противотуморна лекарствена терапия. Цел на втората линия е да се въздейства върху болестта с лекарства, действащи по механизми, различни от тези на лекарствата от първа линия.
Ако в хода на първа линия не се регистрира прогресия, т.е. ако е налице стациониране или частична ремисия, може да се обсъди от специалисти провеждане на т.нар. поддържаща системна терапия. Целта й е да се задържи постигнатия лечебен ефект максимално дълго време.
Ако в хода на втора линия се регистрира прогресия, се обсъжда преминаване към трета линия на системна противотуморна лекарствена терапия.
Спасителната терапия е системно антитуморно лечение при пациенти с рецидив и/или напреднали разсейки, когато или не се постига лечебен отговор, или е налице непоносимост към първоначално назначените лекарства и трябва да се действа съвсем специфично, според индивидуалното състояние.

Какво е участие в клинично изпитване

Клинично изпитване е научно-медицинско мероприятие, предназначено да изследва лечебната ефикасност и безопасност на ново лекарство за химиотерапия или таргетна терапия. Нарича се още клинично проучване. Осъществява се от регламентиран изследователски колектив по предварително изготвен протокол, наречен дизайн на изпитване, който се одобрява и контролира от независими институции като национална изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ), централна и местна комисия по етика и др. На резултатите от клиничните изпитвания се базира т.нар. медицина, основана на доказателства, и произтичащите от нея медицински стандарти.
На пациенти с онкологични болести най-често се предлага участие в т.нар. изпитвания III фаза, които са рандомизирани, двойно слепи и плацебо-контролирани. Дизайнът им включва най-малко два начина на лечебен подход, наречени рамена на изпитване, а целта е статистическо сравняване на получените лечебни резултати. Едно от рамената задължително съдържа общоприетия в света стандартен лечебен подход, затова се нарича контролно рамо. Останалите рамена се наричат експериментални и съдържат стандартния подход, към който е добавено изпитвано ново лекарство. По-рядко експерименталното рамо включва самостоятелно приложение на изпитваното лекарство, а в контролното рамо се приема безвредна субстанция без лечебен ефект, наречена плацебо. Рандомизацията е статистически принцип на случаен избор, по който се определя в кое от рамената да попадне даден пациент. Двойно слепият принцип гарантира, че видът на лечението е неизвестен и на пациента, и на изследователя, за да се избегне субективизъм, сугестия или конфликт на интереси. Чрез плацебо-контрол се изолира ефектът на изпитваното лекарство и така се прави по-достоверен за статистическо сравняване.
Главна начална съставка на клиничното изпитване е т.нар. информирано съгласие. То е документиран процес на детайлно запознаване на пациента с целта, процедурите, продължителността, ползата и риска от изпитването. Информираното съгласие се подписва от пациента, без да бъде неотменим юридически договор и позволява решение за оттегляне по всяко време.
На практика онкологичните клинични изпитвания III фаза предлагат на пациента най-научното лечение, прилагано в момента от най-развитите медицински школи в света, използвайки най-висококачествени оригинални лекарства. При редица видове рак и при различни трудни за лечебен избор ситуации ръководствата на най-авторитетните световни онкологични институции категорично препоръчват включване в клинично изпитване, като най-добър и ефективен терапевтичен подход. 

Какво е туморни маркери

Туморните маркери, наричани още раковоспецифични маркери, са белтъчни вещества, произвеждани предимно от туморни тъкани и освобождавани в кръвта, където могат да бъдат измерени чрез лабораторни тестове. Повечето от тези вещества се произвеждат и от нетуморни клетки в организма, поради което клинично значение имат само отклоненията от нормалните им стойности в кръвта. Измерването и проследяването на туморните маркери се използва за скрининг, диагноза или откриване на рецидив на злокачествени тумори, както и за контрол на ефекта от химиотерапия и таргетна терапия.
В медицинската онкология се използват туморни маркери, за които е доказано, че са специфични за определен вид рак: (1) CEA – специфичен за тумори от стомашно-чревната система, като рак на дебело и право черво; (2) CA19-9 – специфичен за рак на панкреас и на извънчернодробни жлъчни пътища; (3) PSA – специфичен за рак на простата; (4) CA125 – специфичен за рак на яйчници; (5) CA15-3 – специфичен за рак на гърда; (6) AFP – специфичен за първичен рак на черен дроб и тестиси; (7) beta-hCG – специфичен за рак на тестиси и други ембрионални тумори; (8) Хромогранин A – специфичен за невроендокринни тумори на дихателна система, панкреас и хроносмилателна система.

 
 
Първа национална конференция
European Society for Medical Oncology
American Society of Clinical Oncology
National Comprehensive Cancer Network
Българска асоциация на онкоболните
Начало | Принципи | Екип | Лечение | Консултации | Форум | Връзки | Контакти
Copyright © Kлиника по медицинска онкология - 2009

Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player